"ОБАЛЧЕ ЛЕ БЯЛО "

Я кажи ми болаче ле бяло
от де идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чули майка да говори?
Не видя ли бащини ми двори
и не чули майка да говори:

“Що ли прави мойто чедо мило?
С чужди хора чужди хляб делило?”
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.
Много мина мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Да се върна, майка да прегърна.